ИНФОРМАЦИИ

Книга 2015
Цял живот събарям стени
Как стените се издигат и в нея, и пред нея и как се опитва да ги събори – това е червената нишка на новото, допълнено издание на книгата на Румяна Таслакова. 46 кратки разказа за случки и изживявания в България и Германия преди и след прехода 1989. Рисунки от Анри Кулев.

Литературен салон 2014-2018

На първия „Литературен салон“ през февруари 2014 г. Мирела Иванова представи книгата си „Всички разкази са за теб”.

През май Милен Русков чете от романа си „Възвишение” и разказа за процеса за написването му.

Владимир Зарев цитира през юни от романа „Изходът” и отговори на въпроси в оживената дискусия.

На Пейо Яворов бе посветен „Литературният салон“ през ноември 2014 г. Проф. Михаил Неделчев и Мирела Иванова говориха за живота и творчеството на поета и Ириней Константинов рецитира негови стихове.

В центъра на Литературния салон през март 2016 г. беше виолончелистът проф. Венцеслав Николов. За неговите литературни произведения говори проф. Михаил Неделчев.

На шестия „Литературен салон“ през май 2016 г. публицистът Димитър Сотиров показа филма си „Обич за Гена“. Певиците Дарина Такова и Габриела Георгиева споделиха спомените си за Гена Димитрова.

На професор Михаил Неделчев, който споделя, че “Литературният персонализъм е най-голямото ми пристрастие”, бе посветен осмият “Литературен салон” през юни 2017 г. Федя Филкова разказа за литературните му приятелства и увлечения и доц. Елка Трайкова постави акцент върху изследванията и книгите му за Яворов и кръга “Мисъл”.

На деветия “Литературен салон” нь 14.9.2017 бе представено творчеството на Теодора Димова. За нейните романи, театрални пиеси и публицистични изяви говори Мирела Иванова. След като авторката чеПУБЛИЧНИте от романа си “Първият рожден ден”, тя отговори на въпроси от гостите за визиите й, за творческия й процес и за новите й идеи и планове.

От новата си стихобирка “Зелда” чете Елин Рахнев на десетия “Литературен салон” на 17 януари 2018. Творчеството на поета, драматург и журналист бе представено от писателя и литературен критик Румен Леонидов

На голямата театрална режисьорка Юлия Огнянова бе посветен 11-ият Литературен салон през май 2018 година. За заслугите й за българския театър говори кинорежисьорът Боян Папазов. За посветения на дейността й документален филм “Това име го забравете” на Боян Папазов и Румяна Емануилиду говори филмовият критик проф. Божидар Манов, а филмовата критичка Боряна Матеева представи книгата “Всичко е любов”, съдържаща четири киносценария на режисьора.

“Особено важен е мотивът за търсенето на истината”- споделя по повод романа “Хавра” Захари Карабашлиев, който беше гост в 12-ия Литературен салон през септември 2018 година. Професор Амелия Личева представи автора и творчеството му. Особен интерес предизвикаха подробности за творческия процес и преплитането на двете сюжетни линии в романа. Авторът за пръв път оповести подробности за новата си книга, която предстои да излезе през 2018 година.

Румен Леонидов  чете на 17 ноември 2018 година откъси от  “Покаяние Господне – Бдения и сънописи”. С тази нова книга, представена за пръв път на 13-ия Литературен салон в София, поетът иска „ да заразя или поне да накарам да се замислят тези, които се удивляват мълчаливо или явно на моята вяра в Бога“.

Публични прояви

Забравената съпротива -
Горяните в България

Беседа на Румяна Таслакова за
антикомунистическата съпротива 1944-1956
8 май 2013 в Бон
15 юли 2013 в Мюнхен
24.10.2014 в Мюнстер
28.11.2014 в Берлин

Обществен ангажимент

Президентка на Европейския Център за Екологична Икономика (ЕЦЕИ)
Почетен президент д-р Ерхард Бусек

Обществен ангажимент Учредително събрание на ЕЦЕИ на 20.11.2009 в София
От ляво: Лилия Александрова, Румяна Таслакова,
д-р Елена Кирчева, Симеон Григоров

Европейският Център за Екологична Икономика е сдружение с нестопанска цел. Неговите основни цели са да подпомага и насърчава икономиката, която се грижи за опазването на околната среда като основен приоритет на всяко развито общество; да допринесе за стабилен икономически растеж по екологично отговорен път и при спазване на европейските стандарти; да привлича инвестиции за подобряване и опазване на околната среда; да поощри задълбочаването на диалога между бизнеса, неправителствения сектор, медиите, централната и местните власти по всички въпроси, отнасящи се до процесите за опазване на околната среда в България и страните от региона на Централна и Югоизточна Европа.

Чрез организиране на форуми, конференции, срещи, диалози и дускусии в гражданското общество се цели да се създават контакти между български фирми както и с чуждестранни компании, проявяващи интерес към инвестиране не само в България, но и в съседните държави в региона и в цял свят.

"Екологична икономика. Зелена България" бе първият форум, организиран на 25 и 26 април 2010 в София заедно с Vienna Economic Forum и със съдействието на българския министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и под патронажа на българския mинистър-председател Бойко Борисов.

ecee.bg


Европейски екологичен фестивал
„Зелена вълна - 21 век”

Член на журито 2005, председателка на журито 2007, 2009, 2011, 2012 и 2013

И през 2012 година участниците във<br/>
        фестивала посадиха дървета – от ляво:<br/>/Румяна Таслакова /Германия/,<br/>
        Огнйен Радулович /Черна гора/<br/>и Невена Праматарова /България/ И през 2012 година участниците във
фестивала посадиха дървета – от ляво:
/Румяна Таслакова /Германия/,
Огнйен Радулович /Черна гора/
и Невена Праматарова /България/

Да поощрява филмовата и медийната общности да реализират и разпространяват продукции, с които да се повиши екологичната култура и информираност на обществото и да се допринесе за опазването на човешкия живот и околната среда - това е целта на Фондация „Европейски Eкологичен фестивал”. За седми път тя организира през 2012 година единствения в България Международен Eкологичен фестивал „Зелена Вълна – 21 век”, на който се представят филми и телевизионни програми, посветени на опазването на околната среда и природата.Международният конкурс предлага конкурентна среда за създателите на филми и медиите,
работещи в областта на екологията. На фестивала, който от 27.9. до 29.9. се провежда в
Кърджали, са поканени професионалисти от различни сфери – режисьори, сценаристи,
журналисти от България и чужбина, експерти от различни държавни институции и
организации и представители на бизнеса.

www.euroekofest.org

Kниги Връчване на наградите 2013
Проф. Божидар Манов, Румяна Таслакова и Манфред Ладвиг

Присъждане на наградите в Кърджали, септември 2012 – от дясно:<br/>
        Румяна Таслакова и Невена Праматарова Присъждане на наградите в Кърджали, септември 2012 – от дясно:
Румяна Таслакова и Невена Праматарова

Горна Баня 2007 Горна Баня 2007


Забравената съпротива - Горяните в България

В Дойче Веле в Бон на 8.5.13 В Дойче Веле в Бон на 8.5.13

Първи в бившия комунистически блок - по-рано от ГДР 1953, Унгария 1956, ЧССР 1968 и Полша 1956/1981 – хиляди българи обявиха съпротива още през есента на 1944 година - срещу отнемането земята на селяните и колективизацията, национализацията на индустрията, съветизацията на обществения живот и преследването на инакомислещите. Комунистическият режим реагира с масов терор - близо 40 000 души бяха ликвидирани. Тази неравна борба срещу неправдата и несвободата, която продължи до 1956 година, не е известна в Европа и само малцина в България познават добре фактите. За нея иска да припомни Румяна Таслакова в беседи - с документи и снимки.
8 май 2013 в Бон: Дружество за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон и Дойче Веле
15 юли 2013 в Мюнхен: Дружество за Югоизточна Европа централа Мюнхен и Германско-българско обединение Мюнхен

24.10.2014 в Мюнстер: Горяните – Първото съпротивително движение срещу комунистическия терор В рамките на „Изложба България - Забранената истина 1944-1989” Bürgerhaus Bennohaus, Bennostrasse 5, 48155 Münster

Съпротивителни акции в<br/>повече от 100 населени места​ Съпротивителни акции в
повече от 100 населени места​

Герасим Тодоров - командир на<br/>горянска чета Герасим Тодоров - командир на
горянска чета "Шести Пирински отряд

Обществен съвет на Българското национално радио

Обществен съвет на Българското национално радио Обществен съвет на Българското национално радио

На 1 ноември 2016 година беше учреден Общественият съвет на Българското национално радио /БНР/. В него са представени девет личности, свързани с развитието на медийната среда и българската култура: проф. д-р Атанас Атанасов, Любка Биаджони, д-р Милен Врабевски, проф. д-р Дончо Градев, Владимир Зарев, доц. д-р Теодора Петрова, Райна Константинова, акад. Георги Минчев и Румяна Таслакова.

Общественият съвет на БНР е колективен консултативен орган, който съдейства за реализирането на обществените функции на медията. При учредяването му генералният директор на БНР Александър Велев изтъкна значението на „погледа отвън, който ще подпомогне развитието на радиото и промените в него. Убеден съм, че тези промени трябва да се осъществяват чрез диалог и в този диалог гласът на Обществения съвет е изключително важен, защото в него участват ярки личности с академичен и практически опит, авторитет и познания в различни области, един своеобразен съвет на мъдреците, в чиито съвети ние сме готови да се вслушаме“.

Райна Константинова бе избрана за председателка на Обществения съвет и проф. д-р Атанас Атанасов за заместник-председател.