ИНФОРМАЦИИ

Литературен салон ноември 2018

За пръв път Румен Леонидов ще чете на 17 ноември 2018 година откъси от “Покаяние Господне – Бдения и сънописи”. Тази нова книга, която ще излезе до края на годината, ще бъде представена в 13-ия Литературен салон от поетесата и психоложка Мила Ламбовска.

Среща с Мирела Иванова
Българската поетеса, която се ползва с международно признание, ще чете на 22 октомври 2018 година от лириката си по покана на Германо-Българското сдружение в Бавария. Модерацията в Международния център на науката в Мюнхен ще поеме Румяна Таслакова.

Книга 2015
Цял живот събарям стени
Как стените се издигат и в нея, и пред нея и как се опитва да ги събори – това е червената нишка на новото, допълнено издание на книгата на Румяна Таслакова. 46 кратки разказа за случки и изживявания в България и Германия преди и след прехода 1989. Рисунки от Анри Кулев.

Литературен салон 2014-2018

На първия „Литературен салон“ през февруари 2014 г. Мирела Иванова представи книгата си „Всички разкази са за теб”.

През май Милен Русков чете от романа си „Възвишение” и разказа за процеса за написването му.

Владимир Зарев цитира през юни от романа „Изходът” и отговори на въпроси в оживената дискусия.

На Пейо Яворов бе посветен „Литературният салон“ през ноември 2014 г. Проф. Михаил Неделчев и Мирела Иванова говориха за живота и творчеството на поета и Ириней Константинов рецитира негови стихове.

В центъра на Литературния салон през март 2016 г. беше виолончелистът проф. Венцеслав Николов. За неговите литературни произведения говори проф. Михаил Неделчев.

На шестия „Литературен салон“ през май 2016 г. публицистът Димитър Сотиров показа филма си „Обич за Гена“. Певиците Дарина Такова и Габриела Георгиева споделиха спомените си за Гена Димитрова.

На професор Михаил Неделчев, който споделя, че “Литературният персонализъм е най-голямото ми пристрастие”, бе посветен осмият “Литературен салон” през юни 2017 г. Федя Филкова разказа за литературните му приятелства и увлечения и доц. Елка Трайкова постави акцент върху изследванията и книгите му за Яворов и кръга “Мисъл”.

На деветия “Литературен салон” нь 14.9.2017 бе представено творчеството на Теодора Димова. За нейните романи, театрални пиеси и публицистични изяви говори Мирела Иванова. След като авторката чете от романа си “Първият рожден ден”, тя отговори на въпроси от гостите за визиите й, за творческия й процес и за новите й идеи и планове.

От новата си стихобирка “Зелда” чете Елин Рахнев на десетия “Литературен салон” на 17 януари 2018. Творчеството на поета, драматург и журналист бе представено от писателя и литературен критик Румен Леонидов

На голямата театрална режисьорка Юлия Огнянова бе посветен 11-ият Литературен салон през май 2018 година. За заслугите й за българския театър говори кинорежисьорът Боян Папазов. За посветения на дейността й документален филм “Това име го забравете” на Боян Папазов и Румяна Емануилиду говори филмовият критик проф. Божидар Манов, а филмовата критичка Боряна Матеева представи книгата “Всичко е любов”, съдържаща четири киносценария на режисьора.

“Особено важен е мотивът за търсенето на истината”- споделя по повод романа “Хавра” Захари Карабашлиев, който беше гост в 12-ия Литературен салон през септември 2018 година. Професор Амелия Личева представи автора и творчеството му. Особен интерес предизвикаха подробности за творческия процес и преплитането на двете сюжетни линии в романа. Авторът за пръв път оповести подробности за новата си книга, която предстои да излезе през 2018 година.

Публични прояви

Забравената съпротива -
Горяните в България

Беседа на Румяна Таслакова за
антикомунистическата съпротива 1944-1956
8 май 2013 в Бон
15 юли 2013 в Мюнхен
24.10.2014 в Мюнстер
28.11.2014 в Берлин

Румяна Таслакова
Журналистка и авторка

Roumiana Taslakofwa

Житейският път на Румяна Таслакова, родена
в София, протича в България и Германия и
носи отпечатъка на две култури. След като на
17-годишна възраст емигрира в Германия и
комунистическият режим я осъжда на шест години затвор заради бягство, следва икономика и славистика в Кьолн. При основаването на Българската редакция на Дойче Веле през 1963 година е назначена за преводачка и говорителка и скоро за редакторка. След промените през 1989 година отразява систематично процеса на демократизация в България. 45 години се числи към най-активните и креативни редакторки и редактори в радиостанцията. Инициира издаването на 16 книги на Дойче Веле – с подбрани текстове от програмата и от известни автори като Александър Андреев, Мирела Иванова, Иван Кулеков, и Еми Барух. През последните десет години от професионалния си живот – като главна редакторка – реформира българската програма и допринася за въвеждането на новите медии в радиото. Съставителка и авторка е на шест книги. Днес живее като журналистка на свободна професия в Кьолн и София.