литературна награда „КОНСТАНТИН ПАВЛОВ“

Значението на поезията като „символ на свободата“ бе в центъра на словото на председателката на журито Мирела Иванова, авторка на лирика, театрални пиеси и писателка. „Неговите стихотворения продънваха прихлупеното небе на идеологическото безвремие и си проправяха път във високото и чистото на Поезията, в самия ѝ безсмъртен смисъл, възвръщаха я към божественото ѝ пророческо начало и ни припомняха, припомнят ни и днес, че тя винаги остава синоним на свободата“.

За литературният историк и критик, есеист и публицист Михаил Неделчев „Константи Павлов е един от истинските големи поети на България от втората половина на ХХ-и век.“ Въпреки десетилетната гласна и негласна забрава за публикуване „поетическото слово на Константин Павлов се оказа неунищожимо“. „Поетиката на Константин Павлов намери своето ново развитие в лирическото творчество и в есеистиката на значими автори като Георги Борисов, Ани Илков и Румен Леонидов.“

„Труден поет, последният просветител – скептичен просветител“ – така поетът Ани Илков окачестви Константин Павлов. Според него „Няма друг, който да е стоял с така житейска и творческа твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България през 60-те години и насетне. Той беше поетът, който не пееше, усъмнен в „красивото безкористие“ на тогавашните „славеи“. Той взриви самото сърце на тогава пишещия се отново комунистически романс, който го атакува със собствените му идеали“.

С наградата, инициирана от Румяна Таслакова, се отдава заслуженото признание за неустрашимия критичен дух в творчеството на Константин Павлов. Тя се присъжда всяка 
година на рождения ден на поета 2 април 1933.

„За съжаление не е вече между нас, но е по-жива от живите със своята поезия“ – проф. Александър Шурбанов.

Членовете на журито прочетоха повече от 50 книги, спряха се най-вече на три - разказа проф. Михаел Неделчев, председателят журито през 2023 година – „До края на смъртта“ от Ани Илков, „Смъртта разпитва вече кой си“ от Кръстьо Раленков и „Преди да измият кръвта“ от Йордан Ефтимов. Идеята на проф. Шурбанов наградата да се присъди на Екатерина Йосифова бе приета с пълен консенсус, защото - както изтъкна проф. Неделчев – „90-годишният юбилей на Константин Павлов, тази специална годишнина трябваше да бъде отличена с някакъв радикален извенмерен жест. С тази награда ние срещнахме един голям поет с неговата поетическа сестра“.

Спирайки се на дълбоката връзка между поета и поетесата, проф. Александър Шурбанов напомни, че „Двамата се ценяха ценяха взаимно много, общуваха и са много различни: Константин Павлов е бунтарят с резките жестове, с гротексната образност, докато Екатерина Йосифова е деликатна, нежна, поетеса на съкровено интимното преживяване, но нейната съдбовна привързаност към истината изпълва творчеството ѝ и с гражданска будност, сближаваща я с безкомпромисната поезия на Константин Павлов.“

„Паметта на поезията и голямото присъствие на Константин Павлов ни задължиха да бъдем много безкомпромисни и упорити, особено сега когато сме в навечерието на неговия 90-годишен юбилей“ сподели Мирела Иванова и цитира едно стихотворение на Екатерина Йосифова.

• Потребност от поезия
• Заради живеенето.
• Заради безвластието.
• Заради движението
• Със всякакви посоки.
• Заради истинността
• по-голяма от истините.

За трети път в Софийската градска художествена галерия бе изтъкнато литературно-историческото значение на Константин Павлов. „Неговите творби са духовното завещание на един от най-даровитите ни поети. Те не са хроника на отминали времена, а заряд за никога несвършващата борба за свобода и справедливост.“ - каза в словото си писателят и преводач проф. Александър Шурбанов.