Обществен ангажимент

Президентка на Европейския Център за Екологична Икономика (ЕЦЕИ) Почетен президент д-р Ерхард Бусек

Европейският Център за Екологична Икономика е сдружение с нестопанска цел. Неговите основни цели са да подпомага и насърчава икономиката, която се грижи за опазването на околната среда като основен приоритет на всяко развито общество; да допринесе за стабилен икономически растеж по екологично отговорен път и при спазване на европейските стандарти; да привлича инвестиции за подобряване и опазване на околната среда; да поощри задълбочаването на диалога между бизнеса, неправителствения сектор, медиите, централната и местните власти по всички въпроси, отнасящи се до процесите за опазване на околната среда в България и страните от региона на Централна и Югоизточна Европа.

Чрез организиране на форуми, конференции, срещи, диалози и дускусии в гражданското общество се цели да се създават контакти между български фирми както и с чуждестранни компании, проявяващи интерес към инвестиране не само в България, но и в съседните държави в региона и в цял свят.

"Екологична икономика. Зелена България" бе първият форум, организиран на 25 и 26 април 2010 в София заедно с Vienna Economic Forum и със съдействието на българския министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и под патронажа на българския mинистър-председател Бойко Борисов.

ecee.bg

konferenz_bg.jpg

Учредително събрание на ЕЦЕИ на 20.11.2009 в София
От ляво: Лилия Александрова, Румяна Таслакова,
д-р Елена Кирчева, Симеон Григоров


Европейски екологичен фестивал „Зелена вълна - 21 век”

Член на журито 2005, председателка на журито 2007, 2009, 2011, 2012 и 2013

Да поощрява филмовата и медийната общности да реализират и разпространяват продукции, с които да се повиши екологичната култура и информираност на обществото и да се допринесе за опазването на човешкия живот и околната среда - това е целта на Фондация „Европейски Eкологичен фестивал”. За седми път тя организира през 2012 година единствения в България Международен Eкологичен фестивал „Зелена Вълна – 21 век”, на който се представят филми и телевизионни програми, посветени на опазването на околната среда и природата.Международният конкурс предлага конкурентна среда за създателите на филми и медиите,
работещи в областта на екологията. На фестивала, който от 27.9. до 29.9. се провежда в
Кърджали, са поканени професионалисти от различни сфери – режисьори, сценаристи,
журналисти от България и чужбина, експерти от различни държавни институции и
организации и представители на бизнеса.

www.euroekofest.org

kardzhali2.jpg

И през 2012 година участниците във
фестивала посадиха дървета – от ляво:
/Румяна Таслакова /Германия/,
Огнйен Радулович /Черна гора/
и Невена Праматарова /България/

kardzali.jpg

Връчване на наградите 2013
Проф. Божидар Манов, Румяна Таслакова и Манфред Ладвиг

kardzhali1.jpg

Присъждане на наградите в Кърджали, септември 2012 – от дясно:
Румяна Таслакова и Невена Праматарова


konferenz2_de.jpg

Горна Баня 2007


Забравената съпротива - Горяните в България

Първи в бившия комунистически блок - по-рано от ГДР 1953, Унгария 1956, ЧССР 1968 и Полша 1956/1981 – хиляди българи обявиха съпротива още през есента на 1944 година - срещу отнемането земята на селяните и колективизацията, национализацията на индустрията, съветизацията на обществения живот и преследването на инакомислещите. Комунистическият режим реагира с масов терор - близо 40 000 души бяха ликвидирани. Тази неравна борба срещу неправдата и несвободата, която продължи до 1956 година, не е известна в Европа и само малцина в България познават добре фактите. За нея припомня Румяна Таслакова в беседи - с документи, снимки и филмови кадри.

8 май 2013 в Бон: Българска редакция на Дойче Веле и Дружество за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон

15 юли 2013 в Мюнхен: Дружество за Югоизточна Европа, централа Мюнхен и Германско-българско обединение Мюнхен

24.10.2014 в Мюнстер: Университет Мюнстер и Германо-българска родителска инициатива „Ян Бибиян“ - в рамките на „България - Забранената истина 1944-1989”

28.11.2014 в Берлин: Български културен институт и Германо-български форум

presentation_1.jpg

В Дойче Веле в Бон на 8.5.13

card.jpg

Съпротивителни акции в
повече от 100 населени места​

solder.jpg

Герасим Тодоров - командир на
горянска чета "Шести Пирински отряд


Обществен съвет на Българското национално радио

На 1 ноември 2016 година беше учреден Общественият съвет на Българското национално радио /БНР/. В него до май 2019 година – преди избора на нов генерален директор - бяха представени девет личности, свързани с развитието на медийната среда и българската култура: проф. д-р Атанас Атанасов, Любка Биаджони, д-р Милен Врабевски, проф. д-р Дончо Градев, Владимир Зарев, доц. д-р Теодора Петрова, Райна Константинова, акад. Георги Минчев и Румяна Таслакова.

Общественият съвет на БНР е колективен консултативен орган, който съдейства за реализирането на обществените функции на медията. При учредяването му генералният директор на БНР Александър Велев изтъкна значението на „погледа отвън, който ще подпомогне развитието на радиото и промените в него. Убеден съм, че тези промени трябва да се осъществяват чрез диалог и в този диалог гласът на Обществения съвет е изключително важен, защото в него участват ярки личности с академичен и практически опит, авторитет и познания в различни области, един своеобразен съвет на мъдреците, в чиито съвети ние сме готови да се вслушаме“. Райна Константинова бе избрана за председателка на Обществения съвет и проф. д-р Атанас Атанасов за заместник-председател.

engagements-gruppenfoto.jpg

Обществен съвет на Българското национално радио


IV ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 16

ноември 2019

От бягство до свобода:
30 години след падането на “Желязата завеса”
и настоящето на германо-българските отношения

Дружеството Българ(и)я в Хановер и Германо-Българското историческо дружество „Памет“ заедно с Народния университет в Хановер, Германо-българската родителска инициатива „Ян Бибиян“ в Мюнстер и подкрепящи ги германски организации поканиха компететни експерти и личности в Хановер. С презентация за „Декомунизацията и преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало 1989-2019“ се представи най-известният български разследващ журналист Христо Христов, който бе отличен с Гражданската награда на Европейския парламент 2014. Димитър Динев, австрийско-български писател чете от свои произведения. Д-р Кристоф Лорке, председател на „Памет“ покани като свидетели на епохата Хорст Шмидт, германски бизнесмен, работил последните 40 години в България и журналистката Румяна Таслакова. Елия Закушев-фон Бисмарк, директор на Вила Зелигман – Център за еврейска музика в Хановер, говори за „Неизвестни герои – Силата на гражданското общество при спасяването на българските евреи в периода на националсоциализма“. Специален гост на конференцията бе Андрей Ковачев, член на Европейския парламент. 30 години след падането на „Желязната завеса“ ,Улф Георгиев от „Ян Бибиян“ изтъкна поуките от миналото за бъдещето на България.

engagement-10.jpeg

Д-р Кристоф Лорке

engagement-11.jpeg

Димитър Динев


engagement-12.jpeg

Д-р Кристоф Лорке, Румяна Таслакова
и Хорст Шмидт

engagement-13.jpeg

Андрей Ковачев


Социален Активности

Флоте

Заместник-председателка

Да подпомага и обучава хора, които искат да се ангажират на почетна длъжност и се нуждаят от практически опит, за да действат по-успешно и по-ефективно в различни области на
обществения живот: Това е една от главните целите на дружеството с общополезна цел. Председател е католическият свещеник Франц Мойрер. Така например с методите на „Модерационната академия за медии и икономика Кармен Томас“ безработни момичета и младежи и хора от периферни социални слоеве получават реална помощ за самопомощ.

flotte-ev.de

gruppe-bg.jpg

От ляво: Франц Мойрер, Сузана Пфордте, Румяна Таслакова,
Хелга Пелцер, Роза К. Вирц, д-р Петер Кемерайт


Менторинг за бежанци

По поръчение на Кьолнската доброволческа агенция се оказва подкрепа на бежанци. Целта е да им се съдейства при разрешаването на проблеми от всекидневието – като подаване на заявки за курсове по немски език и интеграция, търсене на жилище, на места в детски градини, възможности за децата да спортуват и други запитвания от страна на мигантите. Аз придружавам една фамилия - баща, майка и четири деца, избягали от Алепо, Сирия.

mentoring.jpg

АЛЕПО